Какво представлява паник атаката?

Паник атаката обикновено включва:

• Учестен пулс или сърцебиене
• Задух, чувство за задушаване
• Виене на свят, гадене
• Потене, треперене
• Страх от полудяване или умиране

Въпреки че симптомите са физически, произходът често е неврохимичен, ендокринен или вегетативен. Ето защо разглеждането на паник атаките изисква холистичен, интердисциплинарен подход.

Чревният микробиом и мозъкът: Ос черва-мозък

Чревният микробиом е съвкупност от над 100 трилиона микроорганизми, които живеят в храносмилателната ни система. Той участва активно в:

• Производството на невротрансмитери (серотонин, ГАБА)
• Регулиране на имунната система
• Метаболизма на хранителни вещества
• Контрол на възпалението

Влияние върху тревожността:

• Серотонинът – над 90% от него се произвежда в червата. Нарушен микробиом = нарушена серотонинова сигнализация.
• Гама-аминомаслена киселина (GABA) – важен инхибиторен невротрансмитер, произвеждан от бактерии като Lactobacillus rhamnosus, доказано намалява тревожността при животински модели (Bravo et al., 2011).
• Кратковерижни мастни киселини (SCFA) – като бутират, поддържат мозъчната бариера и намаляват невровъзпалението.

Дисбиоза и паника:

• Повишено пропускане на чревната стена (leaky gut)
• Възпалителни маркери в кръвта (CRP, IL-6)
• Повишена активност на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези (HPA ос)

Извод: Чревната дисбиоза създава биохимична среда, благоприятстваща тревожни разстройства и паник атаки.

Инсулин, кръвна захар и паник атака

Инсулинът е хормонът, който регулира транспорта на глюкоза в клетките. Когато този механизъм е нарушен (напр. при инсулинова резистентност), се създават условия за резки спадове на кръвната захар (хипогликемия).

Симптоми на хипогликемията:

• Раздразнителност, объркване
• Студена пот, треперене
• Усещане за “пропадане”
• Симптоми, идентични с паник атака

Хипогликемията активира симпатиковата нервна система и освобождава адреналин и кортизол, което допълнително усилва тревожността.

Инсулинова резистентност и мозъчна функция:

• Инсулиновата резистентност е свързана с възпаление в мозъка и нарушена невротрансмитерна регулация.
• Повишен инсулин = по-малко стабилна кръвна захар = по-чести тревожни епизоди.

Как микробиомът влияе на инсулиновата чувствителност?

Червата и инсулинът са тясно свързани:

• SCFA подобряват чувствителността към инсулин
• Добрите бактерии (напр. Bifidobacterium) намаляват възпалението и подобряват метаболизма на глюкозата
• Дисбиоза може да доведе до метаболитен синдром – рисков фактор за депресия и тревожност (Liu et al., 2022)

Какво казва науката

• Bravo et al., 2011 – Lactobacillus rhamnosus намалява тревожността чрез GABA рецептори в мозъка.
• Mayer et al., 2015 – Чревно-мозъчна ос като регулатор на емоции и поведение.
• Cryan et al., 2019 – Пробиотиците като потенциална терапия при тревожни разстройства.
• Zhao et al., 2020 – Възстановяване на микробиома подобрява инсулиновата чувствителност и психичното здраве.

Какво можеш да направиш – биохакинг подход

1. Подкрепа на чревния микробиом:

• Храни с пребиотици (чесън, лук, аспержи, банани)
• Ферментирали храни (кимчи, мисо, кефир)
• Пробиотици със щамове L. rhamnosus, B. longum, L. plantarum

2. Стабилизиране на кръвната захар:

• Малки, чести хранения с нисък гликемичен индекс
• Протеин и мазнини във всяко хранене
• Умерено кардио и силови тренировки (подобряват чувствителността към инсулин)

3. Успокояване на HPA оста:

• Адаптогени: ашваганда, родиола, холи басил
• Медитация, дишане през диафрагмата, студени душове
• Дълбок сън и редовен режим

Паник атаките не са само психологически феномен. Те са физиологичен отговор на метаболитен и неврохимичен дисбаланс, в който чревният микробиом и инсулинът играят ключова роля. Поддържането на балансирана чревна флора и стабилна кръвна захар чрез правилно хранене, движение и адаптогени може значително да намали риска от паника и тревожност

Източници:

• Bravo JA et al. (2011). Proc Natl Acad Sci USA.
• Cryan JF et al. (2019). Nature Reviews Neuroscience.
• Mayer EA et al. (2015). Gastroenterology.
• Zhao L et al. (2020). Cell Metabolism.
• Liu Y et al. (2022). Frontiers in Psychiatry.