Всички въглехидрати, които консумираме, независимо дали са от тестени храни, ориз, картофи, зърнени закуски, десерти или плодове, в крайна сметка се метаболизират в глюкоза – вид захар. Този процес се осъществява директно в червата или след кратък престой в черния дроб.

Глюкозата, както се знае, предоставя енергия на организма, но в излишък може да стане токсична, освен ако не се консумира от клетките като енергийно гориво. Човешкото тяло е разработило изключително решение за бързо изчистване на глюкозата от кръвта и нейното съхранение в клетките – това решение е инсулин.

Инсулинът, който е пептиден хормон, се произвежда и синтезира от панкреаса, т.е. храносмилателната жлеза, разположена зад стомаха. Специализираните бета клетки в панкреаса реагират на повишената концентрация на глюкоза и аминокиселини след хранене, освобождавайки инсулин в кръвния поток.

Инсулинът, като един от ключовите регулатори на обмяната на веществата, играе ролята си като транспортьор на глюкозата от кръвта до мускулните клетки и черния дроб, където тя служи за енергия или се съхранява като гликоген.

Въпреки това има една забележителна нюанс: когато гликогеновите резерви се напълнят (мускулите могат да поберат около 400 грама глюкоза, а черният дроб – само около 100 грама), излишната глюкоза се пренасочва към мастните клетки, където се преобразува в мазнини.

Погледнато от историческа гледна точка, този процес е логично обяснен: в природата храната беше ограничен и недостъпен ресурс, който не беше винаги наличен. Затова тялото ни се адаптира, запазвайки излишък от хранителни вещества като запас за бъдеща употреба, предпазвайки себе си от възможни периоди на глад. Парадоксално, това превръщане на излишната глюкоза в мазнини е процесът, който допринася за натрупване на телесни мазнини, а не самите мазнини.

Роля на инсулина

Физиологичното действие на инсулина обикновено включва:

1. Понижаване на кръвната захар и насърчаване на усвояването на глюкоза от мускулите, черния дроб и мастната тъкан.
2. Спиране на разграждането на мускулен протеин и стимулиране на синтеза на нова мускулна тъкан от наличните аминокиселини в кръвната плазма.
3. Усъвършенстване на усвояването на мастни киселини от мастната тъкан и спиране на липолизата (разграждането на мазнините в мастната тъкан).

От всичко, което беше казано досега, се заключава, че инсулинът е анаболен хормон, способен да подпомага изграждането на различни тъкани.

Инсулинова резистентност

Инсулиновата резистентност настъпва, когато секретираният инсулин не се използва ефективно от организма. Когато клетките на мускулите, черният дроб и мастната тъкан станат “резистентни” към действието на инсулина, глюкозата остава в кръвта, вместо да бъде абсорбирана.

За да се компенсира този дефект, панкреасът секретира все повече инсулин, с цел регулиране на нивата на кръвна захар. С течение на времето, бета клетките на панкреаса може да се изтощат и тяхната секреторна функция да се наруши.

Много хора с инсулинова резистентност не осъзнават състоянието си, докато не бъдат диагностицирани със захарен диабет тип 2. Обаче, ако се открие инсулинова резистентност навреме, може да се предотврати развитието на диабет.

Причини за развиване на инсулинова резистентност

Генетичните фактори играят важна роля, като някои хора може дори да бъдат наследили това състояние още от раждането си.

Други рискови фактори включват стреса и излишните килограми. Липсата на физическа активност също намалява чувствителността към инсулин. Обратното влияние е също вярно, където инсулиновата резистентност може да доведе до натрупване на тегло, създавайки порочен кръг.

Симптоми и диагностика на инсулинова резистентност

Обикновено инсулиновата резистентност не проявява ясни симптоми, и много хора могат да страдат от нея години, без да я осъзнават.

В по-тежките случаи на инсулинова резистентност се наблюдават тъмни петна по кожата, често разположени около врата, лактите, коленете и подмишниците.

Диагнозата на инсулинова резистентност често се осъществява чрез изследвания на кръвта, като се наблюдават ниски нива на “добър” HDL холестерол, високи нива на триглицериди, високи нива на инсулин и пикочна киселина.

Превенция

Превенцията на инсулиновата резистентност включва поддържане на здравословен начин на живот. Това включва умерена физическа активност, балансирано хранене и контрол върху теглото. Редовното следене на кръвните нива на глюкоза и инсулин, както и консултации със здравен специалист, могат също да играят ключова роля в предотвратяването на развитието на инсулинова резистентност и свързаните с нея заболявания.

Превенция и лечение на инсулинова резистентност:

1. Регулиране на стреса: Практики за управление на стреса, като медитация, йога или релаксация, могат да подпомогнат намаляването на нивата на стрес и подобряването на чувствителността към инсулин.
2. Контрол на теглото: Загубата на излишните телесни мазнини е ключов фактор за подобряване на чувствителността към инсулин. Редовната физическа активност и здравословното хранене са също от съществено значение.
3. Хранене: Внимавайте с въглехидратите, които не трябва да надвишават 40-45% от калориите. Предпочитайте въглехидрати с нисък гликемичен индекс. Осигурете си достатъчно белтъчини от висококачествени източници. Предпочитайте мононенаситени мазнини и консумирайте много зеленчуци и плодове с нисък гликемичен индекс. Спазването на тези принципи може да помогне в контролирането на теглото и подобряването на чувствителността към инсулин.
4. Тренировки: Интензивните тренировки подобряват чувствителността към инсулин. Препоръчва се 40-45 минути интензивна физическа активност, 3 до 5 пъти в седмицата.
5. Суплементация: Приемайте коензим Q10 и алфа-липоева киселина като антиоксиданти, подпомагащи клетките в отговора им към инсулин.
6. Магнезий: Осигурете си достатъчно магнезий чрез храната или под формата на магнезиев цитрат или глицинат, като избягвате магнезиевия оксид.

Спазването на здравословни хранителни и жизнени навици е ключът за превенцията и лечението на инсулиновата резистентност. При всякакви промени в хранителния режим или начина на живот, винаги е добре да се консултирате със здравен специалист.

Източници:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3820526/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7202899/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5748742/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8017325/