Твоята имунна система е проектирана да усеща проблеми, но също така може да причини проблеми. Имаме нарастващ проблем с автоимунните заболявания: честотата им се увеличава бързо по целия свят, но сегашният скрининг и диагностични тестове са неточни и не са индивидуализирани.

Приблизително 24 милиона американци в момента са диагностицирани с автоимунно заболяване. Като се има предвид, че един на всеки десет души страда от автоимунно заболяване и че повечето от нас получават медицинска помощ въз основа на нивата за средния човек, стандартът на грижа не отговаря на целта за ремисия или дори излекуване на автоимунната болест.

Независимо дали имаш тиреоидит на Хашимото, множествена склероза, ревматоиден артрит или друго от над 100-те автоимунни заболявания, може да посетиш повече от четирима лекари и да чакаш приблизително четири години за правилна диагноза. Ранната диагноза обаче е отличителен белег за подобрен клиничен курс.

Какво е автоимунитет?

Автоимунитет възниква, когато имунната ти система изпитва затруднения да разграничи здравите ти клетки от чужди вещества (известни като антигени), които могат да предизвикат имунен отговор. Антигените могат да бъдат токсини или други фактори, които предизвикват производството на собствени антитела или автоантитела (антитела срещу нормални клетки).

Важно е да се отдели автоимунитетът, който е състояние преди заболяването, от автоимунното заболяване. Автоимунитетът се диференцира чрез самореакция към имунните компоненти, докато автоимунното заболяване е комбинация от автоимунно заболяване плюс патология, като разрушаване на тъканите.

Кои са най-често срещаните видове автоимунни заболявания?

Автоимунните заболявания, които нарастват най-бързо, включват целиакия, синдром на Сьорген и болест на Грейвс. Жените са засегнати много по-често от мъжете за почти всички автоимунни заболявания, вероятно поради хормонални фактори и токсичен стрес.

Опитът с глобалната пандемия предполага, че когато симптомите на COVID продължават повече от четири седмици, може да предизвика ново начало на автоимунно заболяване.

Освен това има други състояния, които отразяват самоатака на нормални тъкани, които могат да представляват атипично автоимунно заболяване, като синдром на поликистозни яйчници, ендометриоза, заболяване на гръдния имплант (понякога наричано заболяване на силиконовия гръден имплант) и фибромиалгия – и някои нетипични състояния са свързани с други автоимунни заболявания.

Как конвенционалната медицина не успява?

Автоимунното заболяване е пример за това как конвенционалната медицинска помощ може да те провали, ако страдаш от симптоми. Борят с множество симптоми, които никой не обединява в точна диагноза – болки в ставите, умора, обриви, мозъчна мъгла, проблеми с червата и други.

Може би страдаш от подобни заболявания, общи симптоми на автоимунитет. Обикновеният човек с автоимунно заболяване, при което тялото атакува здрави тъкани, чака твърде дълго за диагноза. Какво води до толкова дълго и понякога скъпо чакане, придружено със значителни страдания?

Различни проблеми в настоящата медицинска система могат да доведат до забавяне на диагнозата и лечението. Първо, по-голямата част от масовата медицина работят индивидуално без функция помежду си: посещаваш един лекар за хормонални проблеми, друг лекар за стомашни симптоми и още един лекар, когато те болят ставите. Второ, съвременната медицина е съсредоточена върху болестта, а не върху здравето, така че преходът от здраве към предразположение (автоимунитет) към заболяване (автоимунно заболяване) обикновено се разпознава само когато са налице симптоми, инвалидизиращи и физическият преглед и изследване потвърждават диагнозата на заболяване.

Как се развива автоимунитетът?

Въпреки че не разбираме причината за повечето автоимунни заболявания, д-р Алесио Фасано, началник на отдела по педиатрична гастроентерология и хранене и директор на Центъра за изследване и лечение на целиакия в Масачузетската обща болница, публикува важни изследвания. Той е открил, че автоимунното заболяване изисква комбинация от генетично предразположение, повишена чревна пропускливост и отключващ фактор (като инфекция или токсичен стрес). За автоимунитет и много автоимунни заболявания фините промени могат да бъдат измерени в кръвен тест.

Според последните прогнози автоимунните заболявания скоро ще се превърнат в преобладаваща форма на заболяване в света. Настоящите доказателства сочат, че значителните промени в нашите храни, ксенобиотиците, замърсяването на въздуха, инфекциите, личния начин на живот, стресът и изменението на климата са причини за тези увеличения.

Стойността на персонализираните подходи като кръвен тест за автоимунитет

Тъй като сме свидетели на нарастването на автоимунитета, е време да разработим по-персонализирани подходи към тези състояния в различни популации, така че да можем да персонализираме решенията. Кръвният тест може да бъде много полезен за идентифициране на хората, които са изложени на най-голям риск от автоимунно заболяване, възможно най-рано в процеса на заболяването, потенциално дори преди да се появят симптоми.

В Института по интегративно здраве на Маркъс към университета Томас Джеферсън измерват автоимунен кръвен панел при почти всеки пациент. През годините са изследвани корелациите на биомаркерите и проследяват неофициално как промените в диетата, микроелементите, здравето на червата, стреса и нивата на хормоните променят нивата на тези кръвни биомаркери. Подобни проучвания са публикувани върху набори от данни при здрави хора от научния екип, включително професор от Харвард Дейвид Синклер, Ph.D.

Кой е най-честият тест за автоимунно заболяване?

Най-честият тест за автоимунно заболяване е антинуклеарното антитяло, когато произвеждаш антитела срещу съдържанието на клетъчното ядро.

Докато стандартната медицинска практика е малко вероятно да успее да се справи с възхода на автоимунните заболявания, демократизирането на данните и достъпът до автоимунни тестове просто може.

Няколко от тестовете, които извършвам в Института Маркъс за скрининг на пациенти за автоимунно заболяване, включват DHEAS, антинуклеарно антитяло и оценка на чревната пропускливост, наред с други. Нашата надежда е, че проследяването на биомаркери по този начин и в надлъжен контекст може да позволи на индивиди с предшестващо заболяване или дори автоимунно заболяване потенциално да нормализират своите биомаркери и или да намалят риска от автоимунно заболяване, или да влязат в ремисия.

Получаване на информираност чрез тестване на биомаркери

Автоимунитетът е състояние, при което имунната ти система реагира с компоненти на собствените ти клетки в случай на погрешна самоличност. Да кажем, че проваляме хората с автоимунни заболявания с настоящия медицински модел, е силно подценяване.

Целта е да се почувстваш упълномощен от осъзнаването на фините промени, които можем да измерим в тялото по пътя към автоимунно заболяване, особено неспецифичните симптоми, които могат да се комбинират с фини промени в биомаркерите на кръвта, изпражненията и урината.

В крайна сметка ще разчиташ на връзка с мъдър клиницист, който ще работи с теб, за да прегледа симптомите ти, да извърши тестове, да завърши физически преглед и да се надяваш да стигнеш до точна диагноза.

Източници:
https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(23)00457-9/abstract
https://health.usnews.com/conditions/autoimmune-disease
https://doi.org/10.1038/520609a
https://autoimmune.org/resource-center/diagnosis-tips/#:~:text=On%20average%2C%20autoimmune%20patients%20see%20four%20different%20doctors,a%20four-year%20period%20before%20a%20diagnosis%20is%20made
https://doi.org/10.1177/0961203320983445
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/36565434/
https://doi.org/10.7326/AITC201901010
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32257066/
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/36446151/
https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(23)00457-9/fulltext