Слънцезащитата е безспорно необходима – UV радиацията е основен рисков фактор за рак на кожата, фотостареене и клетъчни ДНК увреждания. Но през последните години в биохакинг и дерматологичните среди се надигна сериозна загриженост относно безопасността на съставките в много от най-често използваните слънцезащитни продукти.

Въпросът вече не е дали да използваме слънцезащита, а каква точно. Това, което прилагаме върху кожата – най-големия ни орган – има потенциал да навлезе системно в тялото и да окаже ефекти върху хормоналния баланс, възпалителните пътища и дори репродуктивното здраве.

Проблемът с конвенционалните химически филтри

Химическите UV филтри, като оксибензон, октиноксат, хомосалат и октокрилен, се използват масово заради своята фотозащитна ефективност. Те действат, като абсорбират UVB и/или UVA лъчението и го трансформират в топлина. Но тази абсорбция е двупосочна – не само на UV, но и на системно ниво в тялото.

Изследвания показват, че оксибензон има естрогеноподобно действие, което може да наруши ендокринната регулация (Schlumpf et al., 2001). В САЩ FDA признава, че той се открива в кръвта и урината дори дни след единично нанасяне, а други данни свързват съединението с понижен тестостерон и нарушения в развитието при деца (Matta et al., 2020).

Допълнителен екологичен аспект е вредата върху кораловите рифове, където оксибензон и октиноксат водят до избелване и клетъчна токсичност – ефект, който вече е признат със закон в Хавай, Палау и други региони.

Минералните филтри: защита без абсорбция

От гледна точка на безопасност и системна експозиция, минералните слънцезащитни средства са златният стандарт. Основните им активни съставки – цинков оксид и титаниев диоксид – действат като физически бариери, които отразяват UV лъчението, вместо да го абсорбират.

Специфично внимание заслужава non-nano цинковият оксид, тъй като по-едрите му частици не проникват през кожата, дори при увреждане на кожната бариера (Gulson et al., 2010). Той е стабилен на светлина, не предизвиква оксидативен стрес и е с минимален алергичен потенциал – което го прави безопасен дори за бебета и хора с автоимунни състояния.

Важно е обаче да се избягват наночастици, които могат да бъдат вдишани или абсорбирани през лигавиците – особено при използване на спрейове.

Защо спрейовете не са препоръчителни, дори и минерални

Слънцезащитните спрейове изглеждат удобни, но повечето експерти и организации като EWG не ги препоръчват. Причината не е в ефективността на филтъра, а в инхалационния риск. При аерозолно приложение, особено при вятър или закрити пространства, малки частици могат да попаднат в белите дробове, което повдига въпроси за дългосрочната им безопасност, особено при деца.

Освен това, проучвания показват, че спрейовете често се прилагат недостатъчно или неравномерно, което води до субоптимална защита, дори когато съдържат ефективни съставки (Lademann et al., 2005).

Хранителна фотозащита: защита отвътре навън

Една от най-пренебрегваните стратегии в слънчевата защита е подкрепата на кожата отвътре чрез антиоксиданти. Хранителни вещества като астаксантин, ликопен, полифеноли от зелен чай, витамин С и Е демонстрират способност да неутрализират свободните радикали, индуцирани от UV радиация, и да редуцират еритема и фотоувреждането (Guerin et al., 2003; Stahl et al., 2006).

Редовната консумация на домати, нар, какао, броколи и куркума може реално да увеличи UV-толеранса на кожата и да намали клетъчните увреждания, без да замества външната защита.

Заключение: минимална експозиция, максимална защита

Най-безопасната стратегия при избора на слънцезащита е да комбинираме външна бариера (минерален крем) с вътрешна защита (антиоксидантна храна и добавки) и разумно поведение на слънце.

Избягването на химически филтри като оксибензон и октокрилен е логична стъпка за хора, които искат да минимизират кумулативната токсичност върху тялото, особено в контекста на ендокринно здраве, фертилитет и автоимунни рискове.

Източници:

1. Matta, M. K., et al. (2020). Effect of Sunscreen Application on Plasma Concentration of Sunscreen Active Ingredients: A Randomized Clinical Trial. JAMA. https://doi.org/10.1001/jama.2019.20747

2. Schlumpf, M., et al. (2001). Endocrine activity and developmental toxicity of cosmetic UV filters. International Journal of Andrology.

3. Gulson, B., et al. (2010). Small amounts of zinc from zinc oxide particles in sunscreens applied outdoors are absorbed through human skin. Toxicological Sciences.

4. Guerin, M., et al. (2003). Haematococcus astaxanthin: applications for human health and nutrition. Trends in Biotechnology.

5. Stahl, W., & Sies, H. (2006). Photoprotection by dietary carotenoids: Concept, mechanisms, evidence and future development. Molecular Nutrition & Food Research.

6. Environmental Working Group (EWG): https://www.ewg.org/sunscreen/

7. Lademann, J., et al. (2005). Sunscreen application at the beach. Journal of the European Academy of Dermatology.