Началото на спора

През последните години растителните масла се превърнаха в един от най-обсъжданите и противоречиви компоненти на съвременната диета. За едни те са източник на тихо, хронично възпаление и свързани с множество болести на модерната цивилизация. За други – особено за здравни институции и кардиолози – те са по-здравословна алтернатива на наситените мазнини и допринасят за по-ниски нива на холестерол. Подобен поляризиран дебат изисква не крайни мнения, а аналитичен подход към въпроса: Какви са всъщност растителните масла, какво съдържат, как се преработват и как действат върху човешкото тяло?

Какво представляват растителните масла

Терминът „растителни масла“ обикновено се отнася до масла, извлечени от семена – царевица, соя, слънчоглед, шафран, гроздови семки, рапица, оризови трици и др. В кулинарната индустрия те се използват масово заради своята стабилност при високи температури, неутрален вкус и дълъг срок на годност. Тези характеристики ги правят предпочитан избор както в заведенията за бързо хранене, така и в производството на преработени храни – от чипсове до дресинги за салати и замразени ястия.

Сред най-често използваните са соевото, слънчогледовото, царевичното и рапичното масло. Те са навлезли в хранителната верига до такава степен, че повечето хора консумират растителни масла всеки ден, без да го осъзнават.

Проблемът е в начина на производство

Производственият процес на растителните масла е далеч от естествен. За разлика от зехтина или кокосовото масло, които могат да се извлекат чрез студено пресоване, маслата от семена изискват интензивна индустриална обработка. Семената първо се подлагат на високо налягане и температура, след което се обработват с химикали като хексан – страничен продукт от петролната индустрия. Макар че голяма част от хексана се отстранява по-късно, малки следи могат да останат в крайния продукт.

След това маслото преминава през процеси на рафиниране, избелване и дезодориране, за да изглежда „чисто“ и да не се усеща горчивият вкус на прегорели мазнини. Тези стъпки не само разрушават потенциално полезните фитонутриенти, но и създават оксидативни продукти, които са потенциално вредни за организма.

Биохимията на омега-6 и омега-3 мазнините

Растителните масла са богати на полиненаситени мазнини, особено омега-6 мастни киселини, най-често в формата на линолова киселина. В същото време, съдържат минимални количества омега-3. И двете са есенциални, което означава, че тялото не може да ги синтезира самò и трябва да ги получава чрез храната. Но съотношението между тях е от критично значение.

Омега-6 мазнините участват в производството на възпалителни сигнални молекули – което е нормално при инфекции или рани. Омега-3 мазнините, напротив, поддържат противовъзпалителния отговор и здравето на сърдечната, нервната и имунната система. И двете групи се конкурират за едни и същи ензими. Когато омега-6 доминират, те буквално изтласкват омега-3 от метаболитния път, ограничавайки способността на тялото да произвежда противовъзпалителни молекули.

Исторически контекст и съвременно изкривяване

В праисторически и традиционни диети съотношението между омега-6 и омега-3 е било приблизително 1:1 или 2:1. Днес, заради масовата употреба на растителни масла, съотношението често надвишава 10:1, 20:1, а при някои хора дори 50:1. Това драматично изкривяване се свързва с хронично възпаление – тих и невидим процес, който стои в основата на множество заболявания.

Научните изследвания показват, че подобен дисбаланс допринася за повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, автоимунни състояния, затлъстяване, инсулинова резистентност и дори невродегенеративни заболявания като Алцхаймер.

Скритият прием чрез ултрапреработени храни

Истинският проблем не е в това, че пържиш с рапично масло у дома, а в скритата консумация на растителни масла чрез индустриалната храна. Те са основна съставка в чипсове, зърнени блокчета, дресинги, сосове, хляб, десерти, фаст фууд и замразени продукти. Данни от САЩ показват, че между 1909 и 1999 г. приемът на линолова киселина се е увеличил с над 1000%, главно благодарение на соевото и царевичното масло.

Средният американец днес консумира над три супени лъжици соево масло дневно. Подобна консумация изисква не просто добавяне на омега-3, а целенасочено ограничаване на източниците на омега-6, за да се възстанови метаболитният баланс.

Но не са ли полезни за сърцето?

Това твърдение се основава на стари изследвания, според които поли-ненаситените мазнини (като омега-6) понижават LDL холестерола – основен рисков фактор за атеросклероза. Но понижаването на холестерола не е единственият показател за сърдечно здраве. По-нови данни показват, че мононенаситените мазнини, като тези в зехтина и авокадото, имат сходен ефект върху холестерола, но без страничните ефекти, свързани с оксидативния стрес и възпалението.

Освен това, полиненаситените мазнини са химически нестабилни. Те се окисляват при контакт с въздух, светлина и топлина. При термична обработка, особено пържене, се разпадат на вредни вещества като алдехиди, липидни пероксиди и оксидирани метаболити на линоловата киселина (OXLAMs). Тези съединения са свързвани с оксидативен стрес, клетъчно увреждане, ускорено стареене и възпалителни процеси.

Какво можеш да направиш на практика

На първо място, намали или елиминирай ултрапреработените храни – това автоматично ще редуцира приема на растителни масла. Използвай по-устойчиви мазнини при готвене, като авокадово масло, гхи, кокосово масло. За студени приложения – заложи на студено пресован зехтин, ленено или орехово масло. Тази промяна не изисква радикални рестрикции, а само осъзнати избори. Дори и малки корекции водят до значителна промяна в дългосрочен план.

Възпалението и състоянието на кожата

Един от по-малко обсъжданите ефекти от хроничното възпаление е отражението върху кожата. Подпухналост, задържане на течности, неравен тен, загуба на блясък – това често са симптоми на вътрешно възпаление, подхранвано от прекомерна консумация на омега-6. Кожата, като най-големият орган в тялото, реагира на метаболитния стрес с видими сигнали.

Комбинацията от хранителна корекция и локална терапия може да ускори възстановяването. Устройството TheraFace Depuffing Wand комбинира студена терапия с микро-вибрации, които подобряват лимфния дренаж, активират микроциркулацията и намаляват локалното възпаление. Редовното използване сутрин – особено след по-солен ден или лош сън – подпомага елиминирането на подпухване и връща естествения тонус на лицето.

Проблемът не е в това, че растителните масла съществуват – а че те доминират съвременната хранителна среда до степен, в която изкривяват фундаменталния баланс в метаболизма. Балансът между омега-6 и омега-3 е в основата на хормоналното здраве, имунната функция, сърдечното и мозъчното дълголетие. Време е да възстановим този баланс чрез информиран избор – в чинията и в рутината си.

Източници:

1. DiNicolantonio JJ, O’Keefe J. The Importance of Maintaining a Low Omega-6/Omega-3 Ratio for Reducing the Risk of Autoimmune Diseases, Asthma, and Allergies. Mo Med. 2021 Sep-Oct;118(5):453-459.

2. Subošić B, et al. Circulating Fatty Acids Associate with Metabolic Changes in Adolescents Living with Obesity.Biomedicines. 2024 Apr;12(4):883.

3. Blasbalg TL, et al. Changes in consumption of omega-3 and omega-6 fatty acids in the United States during the 20th century. Am J Clin Nutr. 2011 May;93(5):950–962.

4. Ramsden CE, et al. Use of dietary linoleic acid for secondary prevention of coronary heart disease and death. BMJ. 2013 Feb;346:e8707.

5. Marklund M, et al. Biomarkers of dietary omega-6 fatty acids and incident cardiovascular disease and mortality.Circulation. 2019;139(21):2422–2436.

6. Ganesan K, et al. Impact of consumption of repeatedly heated cooking oils on the incidence of various cancers – A critical review. Crit Rev Food Sci Nutr. 2019;59(3):488–505.