През последните години науката все по-ясно показва, че мозъкът и червата не съществуват като отделни системи, а са свързани чрез сложна двупосочна мрежа от нервни, имунни и хормонални сигнали. Тази връзка е известна като gut-brain axis – ос черва–мозък.

Здравето на чревния микробиом се оказва критично за това как се чувстваме психически, как мислим и как функционираме ежедневно. Дисбалансът в чревната флора (дисбиоза) може да се свърже с тревожност, депресия, дефицит на концентрация и дори нарушения в съня. Пробиотиците, като инструмент за възстановяване на микробиома, започват да се разглеждат не само като средство за стомашно-чревно здраве, но и като потенциален биохак за мозъка.

Какво представлява оста черва–мозък?

Gut-brain axis е комуникационна система, която включва:

• Блуждаещия нерв (n. vagus) – основният път за нервна комуникация между мозъка и чревния тракт.
• Имунната система – възпалителните сигнали, произхождащи от червата, влияят върху мозъчната функция.
• Хормони и невротрансмитери – чревните бактерии синтезират вещества като серотонин, допамин, GABA, които са ключови за емоциите и когнитивната дейност.
• Метаболити на микробиома – късоверижни мастни киселини (SCFAs), които влияят върху възпалението и мозъчната пластичност.

Тази мрежа прави червата нещо като „втори мозък“. Нарушенията в нея могат да доведат до сериозни проблеми с настроението и продуктивността.

Микробиомът и психичното здраве

Около 95% от серотонина – невротрансмитера, известен като „хормон на щастието“ – се синтезира в червата. Това директно показва колко силно е влиянието на микробиома върху емоционалното състояние.

• Тревожност и депресия: изследвания показват, че хора с дисбиоза често имат повишени нива на възпалителни маркери, които засягат мозъка и усилват депресивните симптоми.
• Когнитивна функция: SCFAs, произвеждани от здравословен микробиом, подпомагат синаптичната пластичност – ключова за учене и памет.
• Сън и циркадни ритми: чревните бактерии влияят върху мелатонина и кортизола, което обяснява защо нарушенията в микробиома често водят до безсъние или лошо качество на съня.

Патогените като скрита бариера за мозъчната продуктивност

Сред микроорганизмите, които могат да нарушат този баланс, Escherichia coli заема особено място. Определени щамове на E. coli могат да предизвикат възпаления и да нарушат целостта на чревната бариера. Това състояние, познато като „leaky gut“ (пропускливи черва), позволява на токсини и възпалителни молекули да достигнат кръвообращението и да повлияят на мозъка.

Резултатът често е:

• умора,
• липса на концентрация,
• повишена раздразнителност,
• склонност към тревожни състояния.

Затова контролът върху патогенни бактерии като E. coli е не само въпрос на чревно здраве, но и на когнитивна устойчивост.

Пробиотиците като биохак за фокус и настроение

Научните изследвания през последното десетилетие показват, че пробиотиците могат да бъдат разглеждани като „психобиотици“ – микроорганизми, които оказват благоприятно влияние върху мозъка и психиката.

Механизмите им включват:

1. Регулация на невротрансмитери – някои щамове стимулират продукцията на GABA и серотонин, които намаляват тревожността.
2. Намаляване на възпалението – пробиотиците ограничават отделянето на провъзпалителни цитокини, които могат да влошат когнитивната функция.
3. Подсилване на чревната бариера – чрез поддържане на целостта на епитела, пробиотиците предотвратяват навлизането на токсини в кръвта.
4. Регулиране на стресовия отговор – доказано е, че определени пробиотични щамове намаляват нивата на кортизол.

Lactoflor Enteric Ecol като целево решение

Lactoflor Enteric Ecol е разработен с фокус върху контролиране на патогенни щамове на E. coli, които могат да нарушат чревния баланс и да предизвикат възпалителни реакции.

Като пробиотичен продукт с насочено действие, той подпомага:

• Възстановяване на микробиома след дисбиоза – особено при хора, преживели инфекции или антибиотично лечение.
• Редуциране на чревното възпаление – което индиректно подпомага когнитивната яснота и емоционалния баланс.
• Оптимизация на gut-brain axis – като намалява риска от пропусклива чревна бариера и токсично въздействие върху мозъка.

За биохакера това означава по-добър контрол върху фокуса, енергията и устойчивостта към стрес.

Практически биохакове за здрава връзка черва–мозък

1. Хранене за микробиома – диета, богата на фибри, ферментирали храни и полифеноли, създава среда за полезните бактерии.
2. Целенасочени пробиотици – продукти като Lactoflor Enteric Ecol могат да играят ключова роля при чревни дисбаланси.
3. Управление на стреса – медитация, дихателни техники и достатъчно сън подпомагат както мозъка, така и червата.
4. Избягване на излишни антибиотици – те разрушават микробиома и могат да влошат психичното здраве.
5. Физическа активност – умерените тренировки подпомагат разнообразието на микробиома и стимулират производството на SCFAs.

Връзката между червата и мозъка е един от най-вълнуващите примери за това колко взаимосвързани са различните системи в човешкото тяло. Gut-brain axis доказва, че оптимизацията на психичното здраве започва от поддържането на чревната флора.

Продукти като Lactoflor Enteric Ecol са пример за това как целевите пробиотици могат да се използват като инструмент за биохакинг – не само за стомашно-чревно здраве, но и за подобряване на фокуса, енергията и емоционалната устойчивост.

Източници

1. Carabotti, M., et al. (2015). The gut-brain axis: interactions between enteric microbiota, central and enteric nervous systems. Annals of Gastroenterology, 28(2), 203–209.
2. Foster, J. A., & Neufeld, K. M. (2013). Gut–brain axis: how the microbiome influences anxiety and depression. Trends in Neurosciences, 36(5), 305–312.
3. Cryan, J. F., et al. (2019). The microbiota-gut-brain axis. Physiological Reviews, 99(4), 1877–2013.
4. Evrensel, A., & Ceylan, M. E. (2015). The gut-brain axis: the missing link in depression. Clinical Psychopharmacology and Neuroscience, 13(3), 239–244.
5. Dinan, T. G., & Cryan, J. F. (2017). The microbiome-gut-brain axis in health and disease. Gastroenterology Clinics of North America, 46(1), 77–89.